Дейвид Д. Съссман не работи, не консултира, не притежава акции или не получава финансиране от нито една компания или организация, която би се възползвала от тази статия, и не е разкрил никакви релевантни връзки извън академичното си назначение.
Партньори
Университетът Тъфтс предоставя финансиране като партньор-основател на The Conversation US.
Езици
В световен мащаб се наблюдава нарастваща тенденция за ограничаване и забрана на използването на найлонови торбички. Към средата на 2018 г. над 127 държави са въвели разпоредби, ограничаващи употребата им, което е повече от три пъти повече за последното десетилетие.
Най-новите привърженици са Джакарта, столицата на Индонезия, вторият по големина замърсител на океаните с пластмасови отпадъци, и Япония, която е на второ място по обем на пластмасови опаковки за еднократна употреба на човек. На 1 юли и Джакарта, и Япония забраниха използването на безплатни пластмасови торбички на касите на магазините.
Тези неотдавнашни политики в Джакарта (пълна забрана) и Япония (допълнителна такса) са важни стъпки от страна на политиците към преминаване от линейна икономика, в която ресурсите често се използват веднъж и след това се изхвърлят. Те наистина трябва да намалят броя на найлоновите торбички, които се озовават на сметищата, запушват канализационните системи, развалят пейзажите ни, разграждат се до вторично микропластмасово замърсяване и убиват дивата природа. Те могат също така да повишат екологичното съзнание на потребителите.
Въпреки добрите намерения на тези нови правила, забраните на найлоновите торбички са проблематични по няколко причини.
1. Те не са най-големите източници на пластмасово замърсяване
Пластмасовите отпадъци наистина са много сериозен проблем. Хората използват до 1 трилион “торбички за еднократна употреба”, около 128 на човек годишно. Общият брой на всички пластмасови изделия за еднократна употреба е много по-голям – 150 милиона тона годишно. Представете си, че това са 19,23 кг бутилки за еднократна употреба, прибори за хранене, сламки, опаковки и др. за всеки човек на планетата.
Последните проучвания обаче показват, че найлоновите торбички съставляват само малка част от морските отпадъци във водите на Голяма Джакарта. Тънките или дебели пластмасови опаковки и торбички съставляват малко над 13,5 % от всички открити елементи на боклука и 8,5 % от теглото им.
В Япония пластмасовите торбички за пазаруване съставляват само около 2 % от всички пластмасови отпадъци, произведени в страната.
Освен това, въпреки че найлоновите торбички са видими за всички нас, трябва да помним, че това, което се намира в тях, често е по-вредно за околната среда от самите торбички. Например продуктите с тежки пластмасови опаковки и контейнери могат да тежат многократно повече от самата торбичка. Или помислете за самите продукти – от токсични разтворители за почистване, през вносни ягоди с висок хранителен пробег, до сода в алуминиева кутия.
2. Потребителите могат да преминат към по-лоши алтернативи
Данните от предишни ограничения на употребата на найлонови торбички показват, че това наистина намалява употребата им, но понякога води до по-големи вреди за околната среда, ако клиентите преминат към други материали с по-голям отпечатък върху ресурсите.
Пластмасовите торбички използват изкопаеми горива, които са невъзобновяем ресурс, и са постоянни, като влизат в потока на отпадъците завинаги. Те могат да причинят по-голямо замърсяване на земята и във водните пътища, но имат по-малко въздействие върху изменението на климата и използването на земята, отколкото други видове торбички.
Биоразградимите торбички, може би изненадващо, могат да бъдат “най-лошият вариант” по отношение на въздействието им върху климата, вредата за почвата, замърсяването на водите и токсичните емисии.
В крайна сметка решението за вида на торбичките се свежда до това кой конкретен екологичен проблем е приоритетен.
3. Потребителите, които се чувстват добре, че не използват найлонови торбички, могат да нанесат повече вреди по други начини
Изследователи в областта на психологията са забелязали, че хората често вредят на околната среда, когато се опитват да спасят планетата. Например, те могат да купуват повече от даден продукт, например хранителни стоки, защото те са обозначени като екологични.
Това е свързано с концепцията за компенсаторно поведение.
Например хората може да смятат, че след като рециклират, не е необходимо да се съобразяват с допълнителното месо, което са изяли през седмицата. Или пък, тъй като са ходили пеша, вместо да карат кола до магазина, заслужават да си купят допълнителна дреха.
Понякога компенсаторните действия се изразяват в опити да се отчетат предишни вреди. Например купуването на въглеродни компенсации за полета може да накара пътника да се почувства добре, но от екологична гледна точка то е по-малко желателно от това изобщо да не се качва на борда.
Смисълът тук е, че намаляването на употребата на найлонови торбички може да даде на хората психически лиценз да предприемат други действия, които са по-вредни за околната среда.
И така, къде остава това и какво трябва да направим?
Какво следва?
В крайна сметка най-голямата печалба от забраните и цените на найлоновите торбички вероятно е в промяната на екологичните нагласи.
Проучванията свързват таксите за найлонови торбички с промени в нагласите на потребителите, включително подкрепа за допълнителни екологични политики.
Възможно е да настъпят по-широки промени в нормите, тъй като “появата по света на норма, насочена срещу пластмасовите торбички, е бърза и широко разпространена”. Надеждата е, че повишеното съзнание в тази част от живота ни ще повиши осведомеността за въздействието върху околната среда и ще промени поведението по други начини.
Това води до някои прозрения за чантите.
Например според Програмата на ООН за околната среда една торбичка от плат, използвана между 50 и 150 пъти, ще има по-малко въздействие върху климата от пластмасовата торбичка за еднократна употреба.
Когато става въпрос за найлонова торбичка, ако искате да намалите наполовина вредата за околната среда, използвайте я два пъти. Да намалите до 25%? Използвайте я четири пъти. Да намалите въздействието с 90%? Използвайте я десет пъти.
И ако се сдобием с торбички за многократна употреба, наистина трябва да ги използваме отново, отново и отново. Както се посочва в статия в Popular Science: “Независимо от материала, най-добрите чанти са тези, които вече притежавате.”
В крайна сметка, трябва ли да се забрани използването на найлонови торбички? Не точно, но трябва да се разгледа по-внимателно цялата история на тяхното въздействие.